Приказката на Гануш от Програма „Дом Възможност“ в София

0537568001453709670_520017_600x458_actualno

Историите от живота са тези, които ни вдъхновяват, поучават, а понякога и натъжават. Всяка една е уникална сама по себе си и заслужава внимание. Такава е приказката и на Гануш. Едва 10-годишен, Гануш остава без родителска подкрепа. За кратко, съдбата го изпраща в дом за деца, лишени от родителска грижа. Не след дълго, Гануш се озовава на улицата. Няколко години е принуден да оцелява на улицата, ежедневно борейки се с нелеката си орис. Почти загубило надежда, момчето разбира за Програма „Дом Възможност”. На 26 години, Гануш за пръв път получава истинска подкрепа и светъл лъч, че може да заживее нормално. В „Дом Възможност” Гануш намира и сестра си Надя, за която досега не е знаел.

Гануш, разкажи ни за детството си? Кои са първите ти спомени?

Г.: Детството ми не беше никак леко. Първите ми спомени са откакто бях на 3 години. Родом съм от Търговище. До 6-годишна възраст помня, че живяхме в селото на майка ми, а след това се преместихме в друго село в близост, където с родителите ми и сестрите ми поживяхме още 4 години. Майка ми беше безработна, а баща ми – овчар. Помня, че много пиеше, дори понякога си мислех, че това е основната му дейност всеки ден. В къщата живеехме 4 деца – аз и трите ми сестри, които са по-големи от мен, останалите ми братя и сестри бяха пръснати по домове, защото нямаше как родителите ми да се грижат и за тях. Аз съм първото момче след 3 момичета. Само нас задържаха, а по-малките изпратиха по домовете. Знам че сме общо 13 деца.

На 10 години оставаш без родителите. Какви чувства таиш към тях?

Г.: Имам много хубави спомени от майка ми. Беше добър човек, винаги помагаше на всички, скриваше пари от баща ми и ни ги даваше за хляб и нещо сладко. Колкото до баща ми, не искам да го виждам, за да не стане беля. Още не мога да му простя. Когато се напиеше, тормозеше всички физически и психически – и майка ми и другите деца. Когато майка ми почина, бях на 10 години. Баща ни не се грижеше за нас, ние сами стигнахме до домовете за деца, лишени от родителска грижа. С големите ми сестри бяхме настанени в един и същи дом. В момента не поддържам контакт с тях, макар да знам, че и те са в София.

Минал си през големи премеждия преди да постъпиш в Програма „Дом Възможност“. Как дойде в жилището на Програмата? Тук си срещнал и сестра си Надя, нали?

Г.: Минах интервю за включване в Програма „Дом Възможност”. Това беше последната ми възможност за по-добър живот. Настаних се в наблюдаваното жилище в София. Управителят на дома Стоян Стоянов ме прие много топло. Запозна ме с другите младежи. Той вече беше разбрал или поне подозираше, че с Надя сме брат и сестра, защото беше чул личните истории и на двама ни – откъде сме, как се казват братята и сестрите ни, родителите ни. Макар Надя да не е живяла с нас, тя знаеше немалко неща за истинското си семейство. И така, Стоян ни подсказа, накара ни да се замислим за еднаквите ни имена, за повтарящите се елементи в нашите истории.

Развълнува ли се, когато разбра, че си срещнал някого с твоята кръв и то толкова случайно? Да имаш свой роднина близо до себе си е много ценно, нали?

Г.: Несъмнено. Вярвам, че съдбата има пръст в нашата среща. Дори не знаех, че Надя съществува, но тя беше чувала за мен. За мен беше голяма изненада, дори шок, но от хубавите. Много се радвам, че се срещнахме, приличаме си по характер – и по хубавите, и по лошите черти. Често спорим, за глупости, разбира се – какво да купим от магазина, какво да сготвим. Живеем добре заедно в „Дом Възможност”, като нормални хора. Сега се опознаваме, тя не е много разговорлива и затова ще стане бавно, но аз мога да чакам.

Какво ти предстои оттук нататък, Гануш?

Г.: На първо време със съдействието на екипа на „Дом Възможност“ ще уредя личните си дела – вече ще имам личен лекар и здравни осигуровки. Това е важно за мен. Иначе ми предстоят матури и взимане на последни изпити за кранист монтьор. Скоро започвам и работа, вероятно като пазач – харесва ми, а и можеш да я практикуваш дълго, независимо на колко години си.

Програма „Дом Възможност“ работи за социалното развитие и интеграция на младежи, (израснали без родителска грижа, които на 18 години са принудени да напуснат държавните институции и така остават на улицата. Тя се реализира от „Фондация за социална промяна и включване“ и към момента има 5 наблюдавани жилища в цялата страна – София, Русе, Бургас и Варна. В тях младежите могат да прекарат до 2 години, през които социални работници и психолози им помагат да развият социалните си умения, да бъдат самостоятелни и най-вече – да си намерят работа.

От 2014 г. операция „Жълти стотинки“ подкрепя Програма „Дом Възможност“. Очаква се резултатите от събраните средства от кампанията през 2015 г. да бъдат обявени през февруари. Традиционно кампанията е част от социалната платформа на компанията VIVACOM Fund. През 2015 г. в подкрепа на благородната кауза застана олимпийският шампион на земя и халки Йордан Йовчев, а инициативата беше подкрепена от 28 партньора от различни бизнес сектори. Събраните средства от инициативата за втора поредна година ще бъдат дарени в полза на програма „Дом Възможност“ на Фондация за социална промяна и включване (ФСПВ).

 

източник: http://society.actualno.com/prikazkata-na-ganush-ot-programa-dom-vyzmojnost-v-sofija-news_520017.html#ixzz3yGk4T4N0