Иванка Ангелова

Иванка е на 20 години и мечтае да стане масажист

Иванка си спомня момента, в който майка й изоставя нея и сестра й Грета в дома след смъртта на баща им. По- голямата част от живота й минава в дома в гр. Берковица, там учи и в помощно то училище. След като навършва пълнолетие през 2011г., постъпва в „Дом възможност“ Скравена.

Промени ли се нещо с теб след напускане на дома?
Промениха се много неща. Когато дойдох на интервю за „Дом възможност“ не можех да говоря, и дума не обелих, даже се страхувах,че няма да ме приемете. Бяха ми отказали навсякъде другаде и се страхувах да не остана на улицата. Вече говоря, по- уверена съм. Тук се научих да готвя, помагам в градината и се старая да си поддържам стаята чиста.

Казваш, че е можело да останеш на улицата. Какво те очакваше там, знаеш ли?
Нямам представа, но съм чувала за изнасилвания и отвличания – страшни, много страшни неща.

Далеч от тези опасности, как се чувстваш тук?
Добре съм тук. Добре се разбирам с г-н Петков и майчето (г-жа Тодорова). Тук научавам как се случват нещата в едно семейство – всички се подкрепяме и се чувствам добре.

А за свое семейство мислиш ли? Планираш ли за бъдещето?
За семейство ми е рано – не бързам. Засега искам да се запиша на курс за масажист. Това си ми е мечта отдавна. Имах една възможност да я осъществя, но изпуснах срока. Надявам се да имам и друг шанс.

Междувременно работиш в Работилницата за сапуни. Как ти се отразява?
Първоначално бях на опаковките и се опасявах, че няма да се справя. Вече се включвам в повече неща и се уча. Харесва ми. Научавам нов занаят, което ще ми помогне за реализацията в бъдеще. Освен това съм част от нещо смислено и важно и не скучая.

Иванка и Николай, с който са израснали заедно в дома в Берковица, сега споделят общ покрив и в „Дом възможност“. Всеки месец посещават Бюрото по труда в Ботевград с надеждата да си намерят постоянна работа или подходящ квалификационен курс.