Интервю с бизнес дамата Калинка Пенева

„Парите са най-хлъзгавото нещо в живота, затова аз помагам с грижа и приятелство“

След първата по рода си бизнес закуска в Габрово, на която CSR Bulgaria и Фондация за социална промяна и включване (ФСПВ) обсъждахме с местния бизнес концепцията за корпоративна социална отговорност и представихме проекта на ФСПВ „Дом възможност“ , разговаряме с г-жа Калинка Пенева, собственик на фирма „Меркурий П & П“. Тя е подкрепя програмата за интегриране на младежи, навършили пълнолетие и напускащи социалните домове от самото й стартиране. Към нея още през 2010г. се обръщат сем. Попови, които управляват проекта. Тогава тя е избрана за зам. кмет на гр. Габрово по икомоническите въпроси и на драго сърце прави всичко възможно за да им помогне. Намира подходяща сграда, в която да се помещава дома и помага за ремонтирането й. По-късно отново подава ръка, като взима в своята фирма две момчета близнаци на работа. Така помага на Севдалин и Божидар да придобият трудови навици и да се справят сами в живота. За това майчино отношение те са й много благодарни.

1. Как разбрахте за проекта „Дом възможност“? Какво ви впечатли и кое ви накара да участвате в него?

По принцип във фирмата има практика да се наемат млади хора, към тях да се прикрепят наставници, които да ги обучават по време на работа и така да станат добри работници при нас. Дали ще те бъдат в мебелно производство, в обувно или хранително-вкусово, зависи от това къде имат младите хора желание да започнат работа.Тази практика, въведена преди много години при нас позволи в момента, в който получихме информация от г-жа Попова, че можем да участваме в този проект, с отворени души казахме: „Да, ние можем да наемем двете момчета и да започнем да ги обучаваме“.

Минаха 5 месеца вече, от този месец те вече са наравно с всички. Техният наставник през цялото време даваше оценка за тяхната работа, наблюдавани са пряко от Директор „Производство“ и оплаквания по отношение на спазването на реда, на дисциплината на производството няма. Естествено, ще положим грижи те да се развиват, имат потенциал да стигнат по-високо ниво и да станат машинници.

Те са ни благодарни, че ние ги обучаваме, но аз им благодаря, че искат да се учат и да се развиват, защото нещата трябва да са двупосочни. Само в едната посока няма как да се случи.

2. Когато разбрахте за нуждата на младежите, не си ли казахте „Това не е моя отговорност, нека държавата продължи да се грижи за тях“?

Аз имам предвид, че и аз имам деца и независимо, че аз съм се грижила за тях, в момента в който те трябва да добият трудови навици и да станат отговорни пред себе си и пред държавата, те, като всеки млад човек, имат нужда от подкрепа и не напразно говорим за наставничество, че възрастните хора, които са с много години трудов стаж и имат достатъчно трудови навици трябва да предадат това на по-младите.

3. От какво имат най-голяма нужда тези младежи и с какво помогнахте вие – с дарение, с образование, с работа, с подкрепа и приятелство?

Да започнем от приятелството – най-ценното в живота според мен е приятелството. Когато човек има нужда от нещо – да има приятел, на който да се опре, защото обикновено, родители, роднини са надалече. Не съм вложила допълнително усилие лично аз по отношение на спонсориране, защото те в момента живеят все още в социално жилище. Ако те излязат на квартира, най-вероятно те ще имат нужда от подкрепа и тогава, заедно с г-жа Попова, ще решим как да им окажем съдействие.
От бизнеса съм научила, че най-хлъзгавото нещо в живота са парите, те идват и просто си заминават, без изобщо никого да питат и затова е добре разчетите да са направени и момчетата да се научат, че всичко, което идва при тях като удоволствия трябва да е скромно, защото всичко се изкарва с много труд. Бяхме много горди, че са си направили по подходящ начин дома, че по подходящ начин живеят и не са разточителни, научили сме ги как да си подредят живота.