Името й не е  Мария – ще я наречем така, за да можем да ви разкажем цялата й история.

Мария прекарва детството си със семейството си във ведомствено жилище в град в провинцията. Има трима по-големи братя. На 18 годишна възраст родителите й уреждат фиктивен брак между нея и мъж от гръцки произход. Така момичето попада в среда на проституция на остров Кипър, в следствие на което става жертва на трафик и насилие. След поредното физическо насилие, една албанка я съжалява и й помага да бъде депортирана в България. След няколко месеца баща й умира, а майка й заминава за остров Кипър при най-големия й брат.

След този период, Мария заживява в Лондон с мъж на семейни начела. Така минават 3 години. През това време той си намира нова приятелка и двамата се разделят. Мария заминава при майка си и брат си в Кипър и по-късно отключва наследствена шизофрения.

След шест дълги и трудни месеца на депресия, майка й получава инсулт и умира. Остават много неплатени сметки след смъртта на майка й. Средният брат на Мария я трафикира в Италия. Малко по-късно тя заживява с мъж в зряла пенсионна възраст, от които е системно малтретирана – физически и психически. С негова финансова помощ обаче уреждат всички неплатени сметки, които са се натрупали дотогава. В един момент мъжът не може повече да понася честите кризи, причинени от болестта и я изпраща в Германия, където младата жена отново попада в канал за трафик за хора. В Германия Мария получава сериозни кризи и я връщат в България, където е настанена в болнично заведение за психично болни.

След като се връща в България, търси помощ от мъжа, с когото е живяла в Лондон. Той й помага да си намери квартира, която за нейно съжаление не успява да поддържа и влиза отново в клиника. Отново се обръща и към мъжа от Англия – той намира начин да я изпрати в приют за трафик на хора.

Мария се чувства по-спокойна в приюта, но той затваря врати през септември и тя излиза на квартира. Трудно се справя финансово, защото не може да се задържи на едно работно място, поради липса на коректност от страна на работодателите й. Има завършен 11 клас, а сега е в 12 клас във вечерна гимназия. Разчита много на „Фондацията за социална промяна и включване“ и Програма „Дом Възможност“ – ФСПВ предлага на Мария подкрепа и подслон, както и помощ в намирането и задържането на работа, изграждането на социални и трудови умения през целия път към независимия живот.

„Фондация за социална промяна и включване” (ФСПВ) e основана в края на 2008 г. с основна цел да работи за социалното развитие и интеграция на непривилегировани хора, групи и общности на територията на страната ни.

Програма „Дом Възможност“ представлява мрежа от жилища от семеен тип за младежи, които напускат специализирани институции за деца, лишени от родителска грижа.

Според статистиката на Държавния департамент на САЩ, 80% от жертвите на международния трафик са жени, а 70% от тях стават жертва на сексуална експлоатация. Статистиката сочи, че трафикът на хора засяга 4 милиона хора по света, измежду които 300,000 са жени от Източна Европа.

Трафикът на хора включва транспортирането на хора в дадена страна или през границите й чрез измама, принуда и насилие, заробване или лъжа, жертвите изпадат в ситуации на злоупотреба или експлоатация, като насилствена проституция, робски практики, побой, извънредна жестокост, непосилен труд или експлоатационен домашен труд.

“Работехме от 9 сутринта до 11 вечерта. Цената на един сеанс на улицата е 30 евро, а от мене искаха по 1000 евро на вечер. Аз не можех да направя повече от 500, за което си понасях наказанията. Някои от клиентите оставяха по 50, други – 100 евро, но ако оставят точно, трябваше да обслужа 30 човека за вечер, а аз не мога…” – Мила, 19 годишно момиче от България.

Трафикът на хора е явление, за чието съществуване вероятно всички знаем, но рядко избираме да говорим. Хората в неравностойно положение и младежите, които излизат от институции, са особено уязвими към въвличане в трафик или друг вид незаконна дейност. Причините за това за много – начинът, по който са израснали и начинът, по който живеят в момента, липсата на работа или наличието на нископлатена такава, наивност, желание за бързо забогатяване и пр.

Социален Център Възможност цели да окаже помощ и подкрепа на хора в риск от бедност и младежи, напуснали специализираните институции за деца, лишени от родителска грижа. Центърът развива уменията и познанията и на младежите по програма Дом Възможност на Фондацията за социална промяна и включване- жилища от семеен тип, където, в спокойна и близка до семейната среда, младежите да получат помощ в различни направления: намиране и задържане на подходяща работа, управление на лични финанси, управление на домакинство, поддържане на лично здраве, развитие на социални умения и умения за създаване на дългосрочни позитивни взаимоотношения, адаптация към самостоятелен живот, последваща подкрепа.

Запознаването на младежите от програма Дом Възможност с опасностите на трафика на хора, е от голямо значение за подсигуряването на тяхната безопасност.

През месец януари в Социалния Център (бул. Димитър Петков 75, ет. 1, ап.3) Наталия Градинарова, социален педагог в Дом Възможност в София, преминала курс за работа с хора, жертви на трафик, изнесе лекция за опасностите, пред които са изправени младежите, начините за разпознаване на тези опасности, конкретни случаи, защо е важно да си знаем правата, към кого можем да се обърнем за помощ. За пробуждане на интереса у младежите, организаторите от ФСПВ прожектираха филм по темата и предоставиха възможност на младежите да дискутират проблемите, свързани с трафика на хора.

Можете да следите активностите на ФСПВ и на страницата ни във Фейсбук.