Три години и четири месеца. Толкова време беше необходимо на Лия, за да натрупа опит, да повярва повече в собствените си възможности и да събере кураж за тази важна промяна. Време, в което тя се възползва от възможностите, които ѝ предостави екипът на „Дом Възможност“, и направи своите стъпки към независимостта.

Една от най-важните промени в живота ѝ е свързана с професионалното ѝ развитие. Лия започна работа и вече три години успешно се задържа на същото работно място. Това е значимо постижение, което говори за нейната последователност, отговорност и способност да се справя с предизвикателствата на трудовия живот. Тя направи и опит да продължи образованието си в университет, но реши да отложи това предизвикателство за следващ етап от живота си. Защото самостоятелният път не означава непременно да направиш всичко наведнъж, а да можеш да прецениш кога си готов за следващата крачка.

Лия прояви интерес и към фотографията. Възползва се от предоставената ѝ възможност да завърши две нива на обучение и да развие уменията си в тази област. Благодарение на подкрепата на BCause: в помощ на благотворителността тя получи и собствен фотоапарат, с който да продължи да практикува и да надгражда наученото. Така един интерес се превърна във възможност за творчество, себеизразяване и откриване на нови хоризонти.

Но историята на Лия не е само история за работа, обучение и придобити умения. Тя е и история за отношенията, доверието и взаимната подкрепа. През времето, прекарано в „Дом Възможност“, Лия не само получаваше подкрепа от екипа, но и самата тя се превърна в опора в работата с други младежи, включително в по-трудни моменти и ситуации, свързани с предизвикателно поведение.

Не можем да кажем със сигурност дали трите години и четири месеца са били достатъчни, за да порасне и да бъде напълно готова за самостоятелен живот. Вероятно никой не може да определи точния момент, в който един млад човек е готов да поеме по своя път. Но знаем, че сигурната среда, разбирането, търпението и безкористно подадената ръка създават условия, в които увереността и доверието могат да се развиват.

Особено важни са те за младите хора, които са преживели изоставяне, липса на сигурност и принадлежност, страх и несигурност за бъдещето. За тях изграждането на самостоятелност не е просто усвояване на практически умения. То е и процес на възстановяване на доверието в другите и в собствените сили, на откриване на възможността да вземат решения и да носят отговорност за живота си.

Днес „Дом Възможност“ изпраща Лия по нейния път на възрастен човек. За екипа тя вероятно винаги ще остане и малко дете, за което продължава да се тревожи и радва. Но сега е нейният ред да опитва, да избира, да греши, да успява и да открива света по свой начин.

Ние ще продължим да бъдем до нея. Не за да вървим вместо нея, а за да знае, че ако се спъне или има нужда от подкрепа, няма да бъде сама.

Успех, Лия! Пожелаваме ти смелост да следваш мечтите си, вдъхновение да откриваш красивото около себе си и увереност да създаваш живота, който искаш да живееш!

Съвременното робство не е исторически спомен или сюжет от филм. То съществува и днес, включително около нас. Хора биват въвличани в ситуации на експлоатация чрез измама, заплахи, принуда, злоупотреба с доверие или използване на тяхната уязвимост. Понякога първоначалното предложение изглежда като възможност за по-добър живот, работа, доходи или сигурност. Постепенно обаче обещанията се превръщат в средство за контрол, а възможността за свободен избор изчезва.

Особено уязвими могат да бъдат хората, които нямат стабилна семейна и социална подкрепа, преживели са изоставяне, насилие или продължителна несигурност. Когато човек търси приемане, принадлежност и шанс за по-добро бъдеще, обещанията на хора с недобри намерения могат да изглеждат убедителни. Именно затова разпознаването на рисковете и изграждането на умения за търсене на помощ са толкова важни.

Екипът на програма „Дом Възможност“ ежедневно се среща с последствията от подобни преживявания и с трудностите, които младите хора носят със себе си. Понякога зад поведението, което изглежда необяснимо или предизвикателно, стоят страх, недоверие, преживяна травма и болезнен опит, за който е трудно да се говори. Не всяка история може да бъде разказана с думи. Не всяка тревога може лесно да бъде разпозната.

Работата с младежи, преживели тежки житейски обстоятелства, изисква търпение, чувствителност и способност да се забелязват сигналите за опасност. Необходимо е да се създава среда, в която младият човек може да се почувства защитен, да бъде чут и да потърси подкрепа, без да се страхува от осъждане. Доверието е особено важно, защото понякога именно то е първата стъпка към прекъсване на зависимостта от човек или ситуация, които го застрашават.

Превенцията на трафика на хора не може да бъде задача само на една организация или институция. Тя изисква сътрудничество между социални работници, психолози, образователни специалисти, институции, неправителствени организации и всички хора, които имат отношение към живота и сигурността на уязвимите групи. Навременната реакция и обменът на информация между професионалистите могат да помогнат за разпознаването на риска и предприемането на действия, преди експлоатацията да е започнала или да се е задълбочила.

На 18 октомври 2026 г. отбелязваме Европейския ден за борба с трафика на хора. Този ден е повод отново да насочим вниманието към престъпление, което не се ограничава до една дата в календара. За хората, които живеят в условия на експлоатация, ужасът не продължава един ден в годината. Той е част от ежедневието им.

Затова е важно да бъдем внимателни към хората около нас. Да не подминаваме сигналите за насилие, принуда, изолация или необяснима зависимост. Да не приемаме, че човек, който мълчи или не търси помощ, непременно няма нужда от такава. Понякога страхът, заплахите и манипулацията са именно причините, поради които жертвите не могат да потърсят подкрепа сами.

Трафикът на хора е престъпление, което отнема свободата и човешкото достойнство. Срещу него можем да се противопоставим с информираност, професионална ангажираност, сътрудничество и човешка солидарност.

Нека живеем с широко отворени очи и сърца. Нека не подминаваме човека, който може би има нужда от помощ. Понякога навременната подкрепа може да промени цял един човешки живот.

Дванадесет години отдаденост, грижа, доверие и сътрудничество. Зад тази история стоят усилията на хора, които вярват, че всеки млад човек заслужава шанс да изгради достойно бъдеще и да получи подкрепа в трудния преход към независимост.

Фондация за социална промяна и включване (ФСПВ) е особено благодарна на своите партньори от Сдружение „Верният настойник“, които с постоянство, ентусиазъм и вяра продължават да развиват този проект. За нас е истинско признание да виждаме как създадена с много любов и надежда инициатива намира своето продължение благодарение на хора, чиито сърца туптят в ритъма на същата кауза.

Устойчивостта на една социална услуга не се измерва само с годините, през които съществува. Тя се вижда в хората, чиито животи е докоснала, в доверието, което е изградила, и в готовността на партньорите да продължат да влагат време, енергия и грижа.

Днес се радваме, че „Дом Възможност“ в Бургас продължава своя път. Благодарим на колегите от Сдружение „Верният настойник“ за всеотдайността и за това, че пазят и развиват една важна за младите хора кауза.

В жарко лято и в люта зима – „Дом Възможност“ да го има!

Честита годишнина!

За първи път в историята на организацията успяхме да организираме летен лагер за младежите от програмата край морето. Няколко дни, изпълнени с нови открития, споделени моменти, забавления и възможност за пълноценна почивка.

За част от младите хора достъпът до подобни преживявания не е нещо обичайно. Липсата на семейна подкрепа и финансови възможности често означава, че дори привидно обикновени неща като семейна ваканция или няколко дни на морския бряг остават недостижими.

Затова този лагер беше много повече от почивка. Той даде възможност на младежите да излязат от обичайната си среда, да опознаят нови места, да създадат приятелства и да натрупат положителни спомени.

Програмата съчетаваше свободно време, общуване и дейности за развитие на социални умения. Чрез личния пример на колегите, разговорите по значими теми и споделените ежедневни преживявания младите хора имаха възможност да упражняват умения за общуване, сътрудничество и взаимно уважение.

Гордеем се, че успяхме да осъществим тази инициатива и да предложим на младежите нещо ново и различно. Вярваме, че качеството на живот не се изчерпва с осигуряването на сигурна среда и подкрепа в ежедневието. То включва и възможността човек да пътува, да открива света, да се забавлява, да създава приятелства и да преживява красиви моменти.

Защото всяко дете и всеки млад човек заслужава не просто да има къде да живее, а да има възможност да живее пълноценно.

Понякога най-ценните подаръци са новите преживявания, споделените усмивки и спомените, които остават дълго след края на лятото.

Аладин пристига в България преди година, бягайки от война и търсейки закрила. Все още непълнолетен, той трябва да се адаптира към една напълно различна и непозната среда, далеч от познатото и от семейството си. България му предлага възможност да намери сигурност и да започне да изгражда бъдещето си.

Днес, на 18 години, Аладин вече е част от общността на „Дом Възможност“. Той впечатлява с доброто си сърце, силния си дух и упоритостта, с която посреща предизвикателствата. Говори български много добре и продължава да развива езиковите си умения с помощта на уроци два пъти седмично. Има желание да учи и с подкрепата на екипа прави последователни стъпки към тази своя цел.

Зад неговата скромност и старание стои и грижата за семейството, което е оставил. Макар да е далеч от близките си, мисълта за тях остава важна част от живота му. Предстои му да открива нови възможности, да учи, да изгражда приятелства и постепенно да намира своето място в новата среда.

За младите хора, потърсили международна закрила заради война, сигурното място за живеене е много повече от покрив над главата. То е възможност да си поемеш дъх, да почувстваш, че си приет, и да започнеш да мислиш за бъдещето. Именно такава подкрепа се стреми да осигури Фондация за социална промяна и включване чрез възможността да приема млади хора на възраст между 18 и 25 години, които търсят закрила.

Историята на Аладин ни напомня колко много може да означава един нов дом. Не само като място, в което човек живее, а като пространство, в което може да се почувства спокоен, да бъде себе си и да направи първите крачки към самостоятелен живот.

Добре дошъл, Аладин! Екипът на „Дом Възможност“ ще бъде до теб и ще те подкрепя в стремежа ти към едно по-сигурно и по-добро бъдеще.

Тези въпроси бяха във фокуса на интервюто на изпълнителния директор на Фондация за социална промяна и включване Теодора Колева за програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. В предаването „Хоризонт до обед“ тя разговаря с водещата Юлияна Корнажева за предизвикателствата пред младите хора, напускащи алтернативна грижа, за работата на Фондацията и за подкрепата, от която те се нуждаят, за да изградят достоен и самостоятелен живот.

Повод за разговора е и кампанията на Фондацията за набавяне на матраци за жилищата по програмата „Дом Възможност“. На пръв поглед това може да изглежда като съвсем конкретна материална потребност. Но, както обяснява Теодора Колева, зад нея стои нещо много по-голямо: необходимостта всеки млад човек да има спокойно място, което да нарече свой дом.

Домът е повече от покрив над главата

Програмата „Дом Възможност“ се развива повече от 15 години и представлява мрежа от жилища от семеен тип за млади хора, които напускат специализирани институции за деца, лишени от родителска грижа. Тя предлага не просто подслон, а среда, в която младите хора могат постепенно да усвоят уменията и увереността, необходими за самостоятелен живот.

Между 18 и 22 години човек трябва да има възможност да опита, да направи грешка, да започне работа, да смени работата си, да продължи образованието си и да потърси подкрепа, когато срещне трудност. За повечето млади хора тези възможности са естествена част от порастването, защото зад тях стоят семейството и близките. За младежите, израснали без родителска грижа, преходът към самостоятелност често е много по-рязък.

Както подчертава Теодора Колева, не можем да очакваме от млад човек, който няма стабилна семейна среда и социални умения, да започне живота си при равни условия с връстниците си, които разполагат с дом, защита и подкрепяща мрежа от близки.

Подкрепа, която не приключва с навършването на 18 години

Самостоятелността не настъпва автоматично с получаването на лична карта. Тя е процес, който изисква време, опит и подкрепа. Затова в „Дом Възможност“ младите хора получават не само жилище и грижа за ежедневните си потребности, но и подкрепа от социални работници и психолози.

Програмата е с продължителност до две години. Според Теодора Колева период от година до година и половина често е достатъчен, за да могат младите хора да се адаптират към промените и да направят важни стъпки към независим живот. В основата на този процес са тяхната мотивация и готовността на екипа да работи с всеки млад човек според неговите възможности и темпо.

Промяната е обща отговорност

В интервюто Теодора Колева отправя и послание към обществото: тези млади хора имат нужда от шанс. Навременната подкрепа може да промени посоката на живота им и да им помогне да се превърнат в пълноценни и активни членове на общността.

Фондацията търси начини да ангажира повече хора с тази кауза. Кампанията за матраците е един конкретен пример как общността може да се включи и да помогне. Защото понякога подкрепата започва с нещо съвсем практично, но зад него стои възможността един млад човек да има спокойствие и сигурност, докато изгражда бъдещето си.

В разговора е представена и работата на социалния център на Фондацията в центъра на София, където млади хора могат да потърсят съдействие при трудни житейски ситуации, включително за изготвяне на документи и достъп до медицинска помощ. Теодора Колева разказва и за горещата телефонна линия, на която младежите могат да споделят притесненията си и да получат насока към подходяща подкрепа.

Благодарим на Българското национално радио, програма „Хоризонт“, и на Юлияна Корнажева за възможността да представим нашата работа и да привлечем вниманието към предизвикателствата пред младите хора без семейна подкрепа.

Чуйте цялото интервю с изпълнителния директор на Фондацията Теодора Колева:

Фондация за социална промяна помага на младежи, израснали в домове – БНР, програма „Хоризонт“

За всеки човек домът е повече от място за живеене. Той е сигурност, подкрепа, усещане, че има откъде да започнеш и към какво да се завръщаш. За младежите, които са израснали без родителска грижа, този старт често е по-труден и изисква подкрепа точно в момента, в който правят първите си самостоятелни стъпки.

Именно около тази идея се обединиха Национално сдружение Недвижими имоти (НСНИ), с подкрепата на ДСК Дом и с медийната подкрепа на Дарик Радио, чрез инициативата „Дом за всяко дете | Подари старт“, реализирана в подкрепа на програмата „Дом Възможност“ на ФСПВ.

Кампанията има за цел да подкрепи млади хора, които напускат социалната грижа и започват своя път към независим живот. Защото преходът към самостоятелност не е само въпрос на жилище. Той означава образование, работа, умения, увереност и хора, които вярват в теб.

Средствата, събрани чрез инициативата, ще подпомогнат младите хора да придобият знания и практически умения, да се развиват професионално и да изградят по-стабилна основа за бъдещето си.

Специално място в кампанията заемат и детските рисунки на тема „Моят мечтан дом“. В тях домът не е просто сграда. Той е топлина, близост, спокойствие и място, където човек се чувства приет. Понякога именно детските представи най-силно напомнят какво всъщност означава думата „Дом“.

Вече години наред  „Дом Възможност“ на ФСПВ подкрепя млади хора в прехода им към самостоятелен живот. Инициативи като „Дом за всяко дете | Подари старт“ показват колко голяма може да бъде промяната, когато професионални общности и хора с обща кауза се обединят около една идея: Всяко дете и всеки млад човек заслужава шанс за уверен и достоен старт.

Открихме го в малко отдалечено селце, в полуизоставена къща. Живееше в условия, които трудно могат да се нарекат дом. Спеше на стар дюшек на пода, без кухня, без санитарен възел, без най-елементарните условия за достоен живот. Това не беше просто бедност, това беше изолация, липса на подкрепа и дълга история на неглижиране и изоставяне.

Поканихме го да стане част от нашата общност. Той прие.

Още от първите дни видяхме в Юли нещо много повече от неговата ситуация. Спокоен, интелигентен, възпитан млад човек, който носи в себе си и силата да продължи, и ранимостта на дете, което не е получило достатъчно грижа. Зад мълчанието му стоеше история, белязана от многократни раздели и липса на стабилност.

Започнахме от основите. Осигурихме му безопасно място за живот. Истинско легло, подслон, среда, в която може „да си поеме въздух“. Постепенно започнахме да изграждаме структура и посока в ежедневието му. Намерихме му работа – възможност не просто за доход, а за принадлежност и развитие. Днес Юли продължава да работи там, като успя да изгради стабилна връзка с работодателите си, които също станаха част от неговата подкрепяща среда.

Една от важните стъпки беше възстановяването на здравния му статус. С подкрепата на екипа и благодарение на ангажираността на неговите работодатели, Юли отново получи достъп до здравна грижа. Регистрира се при личен лекар, премина през необходимите изследвания и започна лечение. Ние бяхме до него във всеки етап, както като професионална подрепа, така и емоционално, като част от общността на „Дом Възможност“.

В този процес не бяхме сами. Доброволци и приятели на организацията се включиха активно и помогнаха както със здравни консултации, така и с адаптиране на жилището. Наложи се ремонт на леглото, осигуряване на нов матрак и създаване на по-уютно пространство, което да подкрепи усещането за сигурност и нормалност.

Стъпка по стъпка, ден след ден, Юли започна да изгражда своята самостоятелност.

И така, една година по-късно, той взе важно решение, да направи следващата крачка и да опита да живее самостоятелно извън „Дом Възможност“. Това е момент, който носи и гордост, и вълнение. Защото истинската цел на нашата работа не е хората да останат при нас, а да продължат напред уверени и подкрепени. Юли знае, че вратата ни остава отворена. Че не е сам. Че има място, към което може да се върне за съвет, подкрепа или просто за човешка връзка.

А ние продължаваме. Съвсем скоро очакваме две нови млади попълнения, на които предстои да навършат 18 години и да напуснат системата за грижа за деца. За тях това често означава едно – да бъдат оставени да се справят сами, без посока и без подкрепа. Ние искаме да променим това. Да им дадем шанс. Време. Среда. Хора, които вярват в тях.

На добър час, Юли! Успех като самостоятелен и достоен човек.

А към тези, които идват, добре сте дошли. Тук има място за вас.

В „Дом Възможност“ вярваме, че подкрепата не е еднократен акт. Тя е отношение. Тя е избор да бъдеш до някого отново и отново.

Нашата приятелка Ана-Мария за пореден път показа точно това. С грижа и внимание тя осигури на младежите от „Дом Възможност“ великденски козунаци и яйца за боядисване. Един на пръв поглед прост жест, който обаче донесе много повече от празнични продукти.

Той донесе усещане за празник. За споделеност. За това, че някой мисли за теб.

В дните около Великден домовете се изпълниха със светлина, цвят и настроение. Яйцата бяха боядисани, козунаците бяха споделени около масата, а атмосферата се превърна в нещо повече от празнична. Тя стана истинска.

Това са моментите, които изграждат усещане за принадлежност. Които дават на младите хора не само материална подкрепа, но и преживяване, което остава в спомените.

И може би най-важното е, че такива примери имат силата да се предават нататък.

Когато един човек действа с доброта и постоянство, той създава модел, който вдъхновява други да направят същото. Така се изгражда общност. Така се създава промяна.

Благодарим за този жест, за отдадеността и за това, че сте част от пътя на младежите в „Дом Възможност“.

Нека даваме подобни примери всеки ден. Защото именно те имат силата да поникнат и да променят нечий живот.

Благодаря, Ана-Мария и Pizzarco!

Светли и красиви празници.

Това е нашият Център за ранно детско развитие „Светоглед“.

През изминалите 11 години, с изключително посвещение към каузата,  с много внимание и експертиза, екипът на „Фондация за социална промяна и включване“ създаде пространство, в което децата от квартала можеха да учат, да се забавляват и да развиват пълния си потенциал. Тук те правиха първите си крачки по пътя на своето образование и бъдещо развитие. В малка група, с фокус върху езиковите умения, социалното поведение и навиците за учене, децата между 3 и 5 години се подготвяха за предучилищното образование. Всяка година Център Светоглед изпращаше свои възпитаници в предучилищна и училищна среда, за да поемат по пътя на „големите“.

С много тъга и отговорност Ви споделихме през декември месец на 2025 г., че ФСПВ прекратява дейността на детския център поради липса на устойчиво финансиране.

Но за нашия екип Център „Светоглед“ никога не е бил просто социална услуга. Той винаги е бил кауза! За това още през ноември 2025 г. започнахме поредица от срещи и разговори с партньорската организация КОНКОРДИЯ България, в търсене на възможности дейността да продължи. Още същия месец ръководствата на двете организации постигнаха споразумение за приемственост на дейността от януари 2026 г.

Днес тази история за детско развитие ще бъде продължена от КОНКОРДИЯ България!

Оборудван и готов, нашият Център, заедно с прекрасния му екип продължава да дарява бъдеще!

Щастливи сме, че мисията и труда на екипа на „Фондация за социална промяна и включване“ ще продължи. С дълбока благодарност и признание към вече постигнатото предаваме услугата, с ясното разбиране, че истинската промяна се случва в ежедневието – в разговорите, в игрите, в търпението и постоянството.

Това наследство остава живо в децата, които израснаха с нас!