Ако познавате Тодор – ще разберете – защо толкова много го харесваме! Той е един от примерите, заради които продължаваме да работим.

Смирен, благодарен, жаден да учи.

Тошко дойде при нас на 18 години. От самото начало знаеше, че иска да бъде спортист. След 5 години, той вече е бакалавър. В момента завършва Национална спортна академия в специалност педагогика, за да може да бъде учител по физическо възпитание. Неговото упорство, постоянство, сериозност привличат и ключови хора, които искат да помагат! Тодор спечели стипендия и благоразположението на голяма бизнес структура, както и възможността да му се плати магистратурата. Наред с това – той отново спечели сърца!!

Тодор винаги ще бъде част от нашето семейство и ние с радост ще го подкрепяме въввсяка важна стъпка!

Благодарим ти Тошко и смело напред!

Историята на Валя* със сигурност не е най-успешната история на младеж, с когото сме работили. Но това е една история на проба и грешка, на избор и осъзнаване, на упорство и много опити да бъде спасена една човешка съдба.

Да бъде спасена от това да се изгуби в статистиката на НЕспасените от трафикиране млади и наивни хора.

Валя дойде при нас от средно голям град в провинцията. За “Дом Възможност” разбрала от друг наш младеж, който по онова време живее в наблюдаваното жилище в Русе и с когото Валя се познава от домовете за деца.

Израснала е в институции. Майка ѝ е починала и тя познава само мащехата си. Баща ѝ я е биел и използвал за просия още когато е била много малка и затова мащехата ѝ я праща в дом за деца.

След като навършва 18, семейство я приема в дома си. Макар да получава подкрепа и подслон, Валя не се чувства на мястото си. Тогава разбира за „Дом Възможност”. След разговор с мениджъра на наблюдаваното жилище в Русе, бива приета в програмата и се настанява в „Дом Възможност” в дунавския град.

Екипът полага усилия и работи с Валя за това да завърши образованието си, но Валя се проваля системно на всички изпити, на които се явява. Непостоянството се оказва неѝн основен проблем и в задържането на работа. За две години сменя 7 работни места. И все пак работи през цялото време, докато е при нас.

В жилището Валя намира не само сериозна опора в лицето на служителите на фондацията, но и безопасна семейна среда, в която да експериментира в постигането на мечтите си.

Месец преди момичето да завърши програма „Дом Възможност”, екипът на жилището кани полицай от гранична полиция, който се занимава с трафик на хора, който да им разкаже в какви схеми могат да бъдат въвлечени, ако не внимават и не проучват предварително мястото и държавата, в която отиват. Полицаят им дава и международен безплатен телефон номер, на който могат да звънят, ако попаднат в ситуация, в която са експлоатирани.

Тогава за първи път Валя си позволява да каже, че баща ѝ всъщност е трафикант, който изпраща хора в различни страни, като, вместо да им осигурява работа, всъщност им взема парите и ги оставя сами да се оправят в чуждата страна.

Полицаят също споделя, че го познава, тъй като е участвал в залавянето му. Бил е осъден и лежал в затвора.

Броени дни след срещата с полицая и на прага на своя независим живот, с Валя се свързва сестрата на баща ѝ, която живее в Чехия. Предлага ѝ транспорт, квартира и работа. Двете не са се виждали от години. Когато екипът я пита какво ще работи, обаче, на едни казва, че ще работи във фабрика, а на други, че ще работи на полето. Тогава екипът разбира, че тя всъщност не е наясно къде отива и в какво ще бъде въвлечена.

Екипът на наблюдаваното жилище се опитва да я убеди, че може да се превърне в поредната жертва на трафик, но тя не иска и да чуе. Въпреки многото разговори, тя е твърдо решена да замине.

Вече взела категоричното си решение, Валя моли мениджъра на „Дом Възможност” Русе за последна услуга - да се свържа с екипа на фондацията в София и да ги помоли да я приемат да пренощува в наблюдаваното жилище в столицата, защото, бусът, с който трябва да пътува за Чехия, тръгва рано на следващата сутрин.

Екипът от Русе се съгласява. Но с друга идея. Обаждат се в София, обсъждат ситуацията и решават да направят всичко възможно да спрат Валя безрасъдно да замине в чужбина.

Екипът в София я посреща на автогарата, настаняват я в наблюдаваното жилище там и почти цяла нощ си говорят. Валя преминава през етапи на отричане, буйстване, но накрая се успокоява. На сутринта, премислила думите на екипа от психолози и социални работници, взема решение да не заминава за Чехия и се връща в Русе.

Благодарение на професионалния опит на екипа, Валя беше спасена от това да стане поредната жертва на трафик на хора. В момента Валя е все още в крайдунавския град, работи и живее самостоятелно.

И макар простият на вид живот да не е нищо особено за едни, за Валя това е много. Може би най-доброто, което можеше да й се случи.

*Истинското име е сменено с оглед на безопасността на потребителя на социалната услуга

Тази история няма име и лице. Ще наречем главния герой в нея Асен. Ще запазим неговата самоличност, за да не застрашим сигурността му. С тази цел ще ви спестим и някои от подробностите.

Това е щастлива история, история на успех!

Преди малко повече от година Асен попада в странна схема, организирана от неговия вуйчо. Преди да се усети той се озовава в Гърция. Без документи и пари, той бива принуждаван да продава тялото си и да проси, за да си заслужи прехраната. Не се гордее с това, но му се налага да го прави в продължение на дълги месеци.

Днес Асен живее в „Дом възможност“. Все още няма работа, но търси усилено. Щастлив е, че има покрив над главата си и получава храна и джобни, докато започне да се издържа сам. Най-голямата му радост е, че вече е далече от опасността да стане отново жертва на трафик.

Не знаем как е супял да се измъкне. Знаем само, че вече е при нас и нашата работа е да му помогнем да си стъпи на караката и да започне живота си на отговорен възрастен отначало.

Ще подкрепим Асен ако реши да търси справедливост за онова, което му се е случило, но сега задача номер 1 е да се възстанови от травмата на случилото си и да си намери работа.

Много младежи от домовете за деца са изправени пред риска да станат жертва на трафик. Вижте как можете да помогнете тук.

Цветан Петров e на 25 години,  пристига в „Дом възможност“ Скравена на 19 години от дома в с. Разлив.

Няма много спомени от ранното си детство, а и не обича да говори за него, затова и не го питаме. С него си говорим за бъдещето и малките стъпки, които днес правим, за да си осигурим спокойствие занапред.

„Чуствам се страхотно. Сбъдва ми се дългогодишна мечта – уча в университет! Работя в една сфера, а уча в друга и така се увеличават шансовете ми за работа в бъдеще.“

Цеци казва, че да напуснеш дом за деца е много затормозяващо. За него е било шокиращо да излезе от една среда и да навлезе в напълно различна обстановка.„Изведнъж си заобиколен от непознати, които очакват от теб да живееш по-различно от преди.“

Днес Цеци е по-уверен, работи вече 6 години е Епик Електроникс в Ботевград, учи задочно Маркетинг и мениджмънт в Европейски бизнес колеж в София и мечтае за свой бизнес. В програма „Дом възможност“ остава по-дълго от планираното, за да може да си позволи да учи. За нас е радост да му помагаме, защото вярваме, че неговата история ще вдъхнови и други млади хора да се борят и да успяват.

„Искам да бъда пример за другите деца от домовете и да им кажа, че тук е страхотно. Те трябва да знаят, че това място е по- добро от другите опции, които имат след напускане на дома.“

Кольо Михайлов Маринов, на 25 години

 При нас в „Дом Възможност” Скравена дойде в началото на декември 2012 година. Напусна след 9 месеца.

Кольо е роден в Бяла Слатина. След смъртта на майка му, когато е на 6 години баща му се пропива и Кольо е поверен на институционална грижа. Има още петима братя. Не поддържа контакт с никого от семейството си.

Израснал е в дома за деца лишени от родителски грижи “Никола Вапцаров”в Роман. Там завършва и средното си образование.

След като напуска институцията, има няколко години на нестабилност и лутане. През това време работи в строителството, живее където намери, започва да има проблеми с полицията. Но знае, че не желае да живее така. Има мечти. Иска да върви напред. Иска да завърши университет.

Когато е на 22 години разбира от свой приятел, че може да остане в защитеното жилище „Заедно” в Гурмазово. Остава една година там, през която с тяхната подкрепа започва шофьорски курс.

При нас в Скравена Кольо остана 9 месеца. За това време той се стабилизира, завърши шофьорските курсове и успешно си взе изпитите. Сега е правоспособен шофьор категория В и С. Подготви се и кандидатства в спортната академия „Васил Левски”. Сега е студент първа година в академията – учителски профил. Иска да запише втора специалност – „МВР” в спортната академия.

Мечтата му е да стане полицай.

„Имаше моменти, докато бях малък, и когато бях в пансиона  с братята ми крадяхме. Сега вече не ми е интересно. Не искам. Имам чувството, че съм се излекувал от това. Сега по-добре да си поискам, или да си легна гладен, отколкото да открадна. Искам да стана полицай. Това ще ми даде повече шансове.”

Петър  Содев, на 25 години

Петър пристига при нас в „Дом Възможност“ Русе през октомври 2013 г.

Роден е във Велинград. Родителите му се развеждат когато е още малък и той остава да живее с баща си, баба си и дядо си. Има сестра. Поддържа контакт със семейството си.

Учил е във Велинград, има завършено средно образование, но не е полагал зрелостен изпит.

Когато е на 12 години se запознава се с цигарите, а на 14  – с индийския коноп. Започват след това проблеми с полицията – има арести за хулигански прояви и скандали.

След 20-тата си година посяга и към хероина, амфетамините …  Сега е чист.

При нас дойде в средата на октомври, а в края вече имаше работа в една пекарна. Чувства се спокоен. Неговият работодател в много доволен от него и след по-малко от 6 месеца на новото си работно място вече е повишен.

Иска да работи.

Мечтае да си вземе матурите, да вземе книжка и да работи като шофьор.

Красимир е част от програмата Дом Възможност в град Русе от края на 2011-а година. Отличава се с голямо постоянство и желание за развитие, въпреки че първите му месеци в жилището не бяха много леки. Пристигна много объркан – не беше наясно с какво иска да се занимава, как си представя живота си като цяло, сприятеляваше се с много рискови хора, които се опитваха да го склонят да продаде наследството си. Един от тези познати го забърка в схема за изплащане на кредит на скъпи телевизори, които познатият му взема, а за Краси остават само дълговете.

Николай Цеков е на 26 години. Обича животните, но най-много овцете.

Ники пристига в „Дом възможност“ Скравена на 23 години, когато семейството, което ги приютява след напускане на дома за деца, отказва да продължи да му помага.

Прекарал е живота си от дом в дом след като родителите му го изоставят след смъртта на баба му. Последния дом, в който е живял, е в гр. Берковица. Там е посещавал и помощно училище. Няма медицински установени увреждания, но е попаднал на място, което не му е помогнало да разгърне докрай потенциала си. На 26 години Ники е напълно неграмотен, не разпознава парите и понякога му е трудно да оформя изреченията си. За сметка на това е работлив, жизнерадостен, винаги готов да помогне и много много сърдечен и искрен.

Ники си спомня с усмивка как миналото лято пристига в „Дом възможност“ и още в първите дни за рождения му ден е организирано най-хубавото парти, което някога е имал. Споделя, че в Скравена му харесва и в къщата се чувства като в семейство. Най-много му харесват г-н Петков и г-жа Тодорова, които „понякога викат, но за добро“. Най-добрият му приятел е съседа Пламен, на когото помага в отглеждането на овце.

За една година в къщата е станал по- отговорен, спазва режим и си мие зъбите редовно, което преди не се е случвало.

Никога преди не е мислил за бъдещето си като възрастен. Сега иска да бъде самостоятелен, да гледа крави, овце, кози, коне. За начало ще бъде щастлив ако го приемат в почистващата фирма към Кметството. Мечтае за съпруга и едно дете – момченце. Ще го учи на добри неща и няма да го изостави в дом, „защото в семейство е по-добре“.

Иванка е на 20 години и мечтае да стане масажист

Иванка си спомня момента, в който майка й изоставя нея и сестра й Грета в дома след смъртта на баща им. По- голямата част от живота й минава в дома в гр. Берковица, там учи и в помощно то училище. След като навършва пълнолетие през 2011г., постъпва в „Дом възможност“ Скравена.

Промени ли се нещо с теб след напускане на дома?
Промениха се много неща. Когато дойдох на интервю за „Дом възможност“ не можех да говоря, и дума не обелих, даже се страхувах,че няма да ме приемете. Бяха ми отказали навсякъде другаде и се страхувах да не остана на улицата. Вече говоря, по- уверена съм. Тук се научих да готвя, помагам в градината и се старая да си поддържам стаята чиста.

Казваш, че е можело да останеш на улицата. Какво те очакваше там, знаеш ли?
Нямам представа, но съм чувала за изнасилвания и отвличания – страшни, много страшни неща.

Далеч от тези опасности, как се чувстваш тук?
Добре съм тук. Добре се разбирам с г-н Петков и майчето (г-жа Тодорова). Тук научавам как се случват нещата в едно семейство – всички се подкрепяме и се чувствам добре.

А за свое семейство мислиш ли? Планираш ли за бъдещето?
За семейство ми е рано – не бързам. Засега искам да се запиша на курс за масажист. Това си ми е мечта отдавна. Имах една възможност да я осъществя, но изпуснах срока. Надявам се да имам и друг шанс.

Междувременно работиш в Работилницата за сапуни. Как ти се отразява?
Първоначално бях на опаковките и се опасявах, че няма да се справя. Вече се включвам в повече неща и се уча. Харесва ми. Научавам нов занаят, което ще ми помогне за реализацията в бъдеще. Освен това съм част от нещо смислено и важно и не скучая.

Иванка и Николай, с който са израснали заедно в дома в Берковица, сега споделят общ покрив и в „Дом възможност“. Всеки месец посещават Бюрото по труда в Ботевград с надеждата да си намерят постоянна работа или подходящ квалификационен курс.

Ивайла е на 24 години.           Хоби: футбол.

Ивайла пристига в „Дом възможност“ Скравена на 19 години. Напуска след 20 месеца.

Прекарала е живота си в институционална грижа – първите й спомени от дома в Угърчин не са приятни: „Там ни имаха за животни, защото бяхме в дом“. Преместват я в дома във Враца, където се справя добре, има приятели и се разбира с възпитателите. Със завършване на 12-ти клас, Ивайла трябва да напусне дома и така тя се озовава в дома на майка си, която познава от едва 2 месеца. „Бях загубила надежда. Майка ми не можеше да се грижи сама за себе си, камо ли пък за още един човек. Живееше в забутано място. Мислех си – това ли е? Такъв ли ще бъде живота ми?“, сподели с нас Ива.

След 20 месеца прекарани в “Дом възможност”, Ивайла взима решение да поеме живота си в свои ръце и през лятото на 2010 заживява самостоятелно. 2 месеца по-късно взема успешно и матурата, за която се подготвяше при нас. Днес тя има сериозна връзка, дъщеричка на 11 месеца и прави планове да учи педагогика в университет. Мечтае да стане детска учителка, а в идеалния случай и треньор по футбол.

„В дома се учиш сам. Никой не ти казва дали това, което правиш е правилно или грешно, дали има по-добър начин да се направи нещо – простички ежедневни неща. Така се учиш грешно. Сега, все едно започвам нов живот – уча всичко наново, но този път така както трябва!“