Анонимна история Анна

Хората, за които искаме да НЕ знаем.

Анна е вече на 20 години. Дойде при нас от институция за отглеждане на деца без родителска грижа. Има баща, който цял живот не се е интересувал от децата си.

Има и двама братя с които поддържа връзка.

Анна е осиновявана и после отново връщана в институцията. Била е послушно дете, и сега е. Винаги са ѝ липсвали обич и някой който да ѝ покаже посока и смисъл в живота.

Чак след като Анна напуска институцията като пълнолетна, баща ѝ решава да се заинтересува и да се свърже с нея и братята ѝ. Опитът ни показва, че много често родителите на изоставени деца са в конфликт със Закона и ние съветваме Анна да е особено внимателна в първите контакти с баща си.

Анна си намира приятел. Младежът е много чаровен, самостоятелен, със самочувствие. Разказва как е работил в няколко европейски държави и колко е бил ценен там. Анна е на седмото небе. Гостува в къщата на приятеля си, която той почти сам е построил, вози се в семейния автомобил, весели се с роднините на младежа и не иска да помисли за друго освен за живот с човека на сърцето си.

Скоро след запознанството обаче се оказва, че приятелят ѝ има спешна нужда от пари. Въпреки, че Анна е чувала за подобни истории, не може да приеме, че любимият човек няма повече да я обича, ако тя не вземе кредит, който ще го спаси от големи неприятности. Решава, че любовта е по-важна от парите и се съгласява да предприеме кратко пътуване до големия град. Заедно със своя любим и още няколко негови доверени хора, за по-малко от ден, Анна обикаля офиси на банки, фирми за бързи кредити и магазини със стоки на изплащане. Всичко става толкова бързо, че няма възможност да осъзнае нито какво точно прави, нито какви ще са последствията в бъдеще.

Няколко дни след приключението приятелят на Анна заминава за друг град, където му се отваря възможност да работи на строеж. Малко по-късно я връхлита и новината, че вече не я обичат и не е желана в къщата, която мечтае да стане нейния нов дом.

Анна отново е изправена пред сложен избор. Освен, че трябва бързо да намери място, където да отседне, вече се е сдобила и със задължения за близо 20 000 лв. Срамува се, защото цялата ѝ заплата от 200 лв. отива за заемите. Остават ѝ 5 лв. на месец с които да се справи.

А само преди няколко месеца Анна прави първите крачки в своя самостоятелен път. Завършва училище, започва работа в ресторант, записва се на курс за фризьор.

Обществото ни няма време и ресурси да решава проблемите на Анна. Официално тя вече е пълнолетна и сама отговаря за последствията от действията си. Какво ще стане с нея?  Ако спрем да мислим за това, тя ще изчезне от погледа ни, но не и от живота ни. Ще я срещаме с протегната ръка за милостиня в някой подлез или на самотно кръстовище в тъмните часове на деня. Ще ни поглежда през прозореца на порутена къща, около която играят боси деца. Ще чуем за нея в криминалната хроника.

Има ли надежда за Анна? Може ли подобна история да има достоен завършек, както за нея, така и за обществото ни?

Вече 15 години ФСПВ доказва, че надежда има.

Работата с тази група млади хора често е трудна и дълга, но с подходяща подкрепа и сравнително малко ресурси те могат да „си стъпят на краката“ и да се научат да посрещат предизвикателствата в живота с достойнство и увереност.

Къде е Анна днес?

При нас, на сигурно място. Има къде да се прибере, не мисли как ще се стопли и дали ще има с какво да се нахрани. Има и хора, на които може да разчита. Мисли за бъдещето. Учи се да се справя. Не, не е забравила какво ѝ се е случило. Още много години ще изплаща и в пряк и в преносен смисъл лихвите от грешките си, но и тя и ние сме спокойни, че те са по-скоро урок по живот, а не доживотна присъда.

Поради съображения за сигурност, името е променено.