Ивайла е на 24 години. Хоби: футбол.
Ивайла пристига в „Дом възможност“ Скравена на 19 години. Напуска след 20 месеца.
Прекарала е живота си в институционална грижа – първите й спомени от дома в Угърчин не са приятни: „Там ни имаха за животни, защото бяхме в дом“. Преместват я в дома във Враца, където се справя добре, има приятели и се разбира с възпитателите. Със завършване на 12-ти клас, Ивайла трябва да напусне дома и така тя се озовава в дома на майка си, която познава от едва 2 месеца. „Бях загубила надежда. Майка ми не можеше да се грижи сама за себе си, камо ли пък за още един човек. Живееше в забутано място. Мислех си – това ли е? Такъв ли ще бъде живота ми?“, сподели с нас Ива.
След 20 месеца прекарани в “Дом възможност”, Ивайла взима решение да поеме живота си в свои ръце и през лятото на 2010 заживява самостоятелно. 2 месеца по-късно взема успешно и матурата, за която се подготвяше при нас. Днес тя има сериозна връзка, дъщеричка на 11 месеца и прави планове да учи педагогика в университет. Мечтае да стане детска учителка, а в идеалния случай и треньор по футбол.
„В дома се учиш сам. Никой не ти казва дали това, което правиш е правилно или грешно, дали има по-добър начин да се направи нещо – простички ежедневни неща. Така се учиш грешно. Сега, все едно започвам нов живот – уча всичко наново, но този път така както трябва!“